Нова карта стъпка по стъпка за информация за Шанхай

Зестрата ѝ беше мизерна, перспективите ѝ също. Знаеше какъв мъж да очаква. Можеше да свърши като втора жена на някой магазинер, работеща до смърт и оставена на милостта на злобната първа жена.

В тази книга, за разлика от останалите два романа, липсват автобиографичните моменти. Това се усеща особено силно в стегнатото повествование, няма онези отклонения, така характерни например за „Петокнижие Исааково“. Това обаче не прави романа по-малко личен, защото е съпреживяна същата драма на войната и Холокоста, било то в Германия, България или в далечен Шанхай.

Поприказвахме си известно време и вече трябваше да се захващаме със задълженията си. Тя отиде до мивката да измие чашите от чай и кафе. Тогава не знам какво ме прихвана и стана, но минах зад нея и я хванах за дупето прокарвайки пръсти по чатала ѝ. В първия момент тя се стресна и реагира малко остро, но не се обърна с лице към мен, а само каза, че това не е редно да го правим. Не я слушах какво друго каза, а бях зает да разтривам пичето ѝ. Отместих бикините настрани и си вкарах възбудения хуй във влажната путка. Така я изчуках на задна на мивката. През целия ден не си говорихме, дори избягвахме да се виждаме. Вечерта мина също толкова мълчаливо и чак на следващата сутрин си проговорихме. Разговорът се въртеше около вчерашната случка и колко не е редно да го правим, как сме сгрешили и осъзнавайки разкази Шанхай колко сме сгрешили се награбихме отново. Оказа се, че каката прави хубави свирки и се ебе отзад. Така няколко пъти го правихме с балдъзата и после всичко приключи. Жена ми се прибра същата вечер, а дали разбра така и не знам.

Но ще могат ли да направят избора между подчинението и... щастието?

Антарктида Северна Америка Южна Америка Африка Австралия и Океания Азия Европа

Тя заключи животните обратно във витрината, после се затътри нагоре по задното стълбище, подмина апартамента им и изкачи следващите стъпала, водещи към апартамента на Дениз.

Мишел Уелбек: Хората, които имат хуманни идеи, са катастрофа

Луи му угаждаше така, както го бе правил дядо Дън, държеше се с него почти като с равен - той беше синът, който щеше да наследи "Ла Пагод". Само Тео да беше тук. Само да знаеше къде да му изпрати писмо. Обикновено ѝ пишеше всеки месец.

Базиран на истински събития и факти, романът разказва сърцераздирателна и смела история за Франция, Голямата война и още по-голямата – и забранена – любов.

Фондация „Красива наука“ организира поредица от срещи с млади учени в София, Видин, Монтана и Бургас

Тя извади квадратно парче велур от долното чекмедже на изложено шкафче и въздъхна, когато улови отражението си в стъклената му вратичка. Ако не беше толкова ниска и не изглеждаше така млада, чичо ѝ може би щеше да се държи с нея като с възрастен човек.

А посланието му остава дълго в сърцето и душата – онази „Порцеланова луна“, която вечер осветява пътя на всеки един от нас, е една и съща, независимо от различията ни.

Известни От корта до нощния клуб: Григор и Джокович покоряват София с класа!

- Съмнявам се да са се отказали - гласът на Тео издаваше разочарованието му, - а през това време половината ми съученици постъпиха в армията. Трябва да направя нещо.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *